Aдвокат Надежда Петкова
Разводът неминуемо се отразява на много аспекти в личния живот на засегнатите в него. От морална гледна точка той дава поле за размисли в много насоки. Тук ще разгледаме неговите правни аспекти, като информацията има за цел единствено да даде основни насоки за юридическите проблеми, които се засягат в рамките на едно дело за развод, но не и да служи като цялостна правна консултация.
Има ли основание за развод? Първата и основна цел в рамките на делата за развод е да бъде направена преценка от съда дали да се допусне развод. За целта страната, която иска развод, следва да докаже причините, обосноваващи необходимостта от прекратяване на брака. Следва да се има предвид, че не е достатъчно желанието на един от съпрузите бракът да се прекрати, а е необходимо да бъде доказано „дълбоко и непоправимо разстройство на брака”, което е основанието за развод в нашия закон. Това е така поради причината, че бракът и семейството се ползват със закрила от държавата и обществото, което е и един от основните законоустановени принципи, уреждащи семейните отношения. Важно е да се отблележи, че ако разводът е по взаимно съгласие на съпрузите, то причините за него не се разглеждат от съда и не се налага доказването на разстройството на брака.
Чия е вината за развода? Когато допусне прекратяване на брака, съдът може да се произнесе и по въпроса кой е виновен за това. Особеното е, че такова произнасяне се прави единствено когато някой от съпрузите изрично го поиска. Виновният съпруг може да претърпи някои негативи, като заплащане разноските по делото, невъзможността да търси издръжка за себе си и евентуалната невъзможност да ползва семейното жилище при някои хипотези (но не във всички случаи).
Родителски права и местоживеене на децата. Безспорно един от най-важните въпроси, които се разглеждат в делата за развод, е кой ще упражнява родителските права за ненавършилите пълнолетие деца. В тези случаи съдът следва да направи преценка, която се основава на защита интересите на децата. За целта се вземат предвид фактори, като родителски капацитет на всеки от родителите, емоционалната връзка на децата с всеки от тях, грижите, полагани за децата до момента, условията за живот, които предлагат родителите и много други. Всеки казус е със самостоятелно значение и следователно преценката на съда е строго индивидуална.
Издръжка на децата. Родителят, който не упражнява родителските права, следва да заплаща издръжка за своите деца. Размерът на издръжката е строго индивидуален, но не може да бъде по-малък от минималния законоустановен такъв. Повече информация по въпроса можете да намерите в статията Минимална издръжка на дете – какво трябва да знаем?
Лични контакти с другия родител. Родителят, който не упражнява родителските права, ще има периоди, през които ще може да осъществява контакти със своите деца по време и начин, съобразен с конкретната фактическа обстановка. Този режим е индивидуален и следва да дава възможност на родителя и на детето да прекарват достатъчно време заедно и да не се загуби емоционалната връзка между тях.
Ползването на семейното жилище. В нашия закон семейното жилище е правно регламентиран термин, според който то е жилището, обитавано от двамата съпрузи и от техните ненавършили пълнолетие деца. Законът дава няколко възможности за предоставяне ползването му на единия от съпрузите, като те зависят от жилищната нужда, собствеността на имота, упражняването на родителските права и други.
Фамилно име на съпругата след прекратяване на брака. Според сега действащия закон, преценката дали съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име или да запази брачната си фамилия, е изцяло нейна. Настоящата законова уредба се различава от предходната такава, когато се изискваше съгласието на съпруга за да може съпругата да продължи да носи фамилното му име и след прекратяване на брака. Към настоящия момент съпругата има право на избор по отношение на фамилията, която ще носи след прекратяването на брака.