Публикувано на

Колко струват адвокатските услуги?

Адвокат Надежда Петкова

„Колко струва да си наемеш адвокат?” е вероятно най-често задавания въпрос от хора, които имат нужда от адвокатски услуги. Важно е да се отбележи, че няма как да бъде даден точен отговор, тъй като има няколко важни фактора, които следва да се вземат под внимание.

На първо място услугите, които предлагат адвокатите, са широкоспектърни и изключително разнообразни, и няма как да бъде фиксирана точно определена цена за всички едновременно. Някои от най-често предлаганите дейности, които извършват адвокатите са: устни консултации и писмени становища по правен казус; справки и проучване на дела; подготовка и завеждане на дела; представителство пред съд; изготвяне на молби и жалби; изготвяне и преглед на договори; представителство пред различни институции (нотариуси, общини, съдебни изпълнители, районни управления на МВР, прокуратура и др.); подготовка на документи във връзка с различни специфични дейности, както и други услуги. Поради тази специфичност на адвокатската дейност е необходимо да обсъдите вашия казус с адвокат, който след преценка на конкретните обстоятелства и на спецификата на услугата, ще определи своето възнаграждение. Важно е да се вземе предвид и обстоятелството, че всеки казус е с различна степен на правна сложност, което е един от основните критерии за определяне на адвокатския хонорар.

На следващо място трябва да бъде уточнено, че адвокатската професия е висококвалифицирана дейност поради своето естество. Във връзка с това има нормативно определен минимум на адвокатските възнаграждения за различните услуги. С две думи – адвокатите не трябва да определят възнаграждение за конкретна услуга, по-ниско от определеното им по законов път. В противен случай те могат да бъдат санкционирани за това. Минималните тарифи за адвокатска дейност може да прегледате тук: Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според наредбата, устната консултация с адвокат струва най-малко 100 лева, а писмената – 200 лева. Жалби и сигнали до прокауратура, полиция, държавни и общински органи трябва да струват не по-малко от 200 лева, а за проучване на вече съществуващо дело и даване на становище по него – най-малко 450 лева. За завеждане и представителство по дела минималните тарифи са определени в зависимост от характера на конкретното дело или цената на иска по гражданските дела (материалния интерес), или тежестта на наказанието по наказателните дела. Извън този определен минимум, всеки адвокат формулира напълно самостоятелно своя хонорар според личната си преценка и според сложността на всеки отделен казус. Адвокатът няма задължение да Ви вземе точно определена сума, а единствено да се съобрази с минималната такава, определена с горепосочената наредба.

На последно място следва да обърнем внимание, че адвокатската дейност не е търговска дейност, при която адвокатите се конкурират помежду си с примамливи цени и промоции. Адвокатската професия е отговорна и специфична по своето естество, тъй като основната й цел е да защитава права и законни интереси. В този смисъл не очаквайте, че адвокатът трябва да Ви спечели с конкурентна и ниска цена, сякаш продава определена стока. Основната цел на адвоката е да защити Вашия интерес по най-добрия възможен начин, използвайки своите знания и опит. Поради това цената на услугите не бива да е определяща, когато правите избор на адвокат, който да ангажирате за определена услуга.

Публикувано на

Дело за развод и кое е важно за него?

дело за развод

Aдвокат Надежда Петкова

Разводът неминуемо се отразява на много аспекти в личния живот на засегнатите в него. От морална гледна точка той дава поле за размисли в много насоки. Тук ще разгледаме неговите правни аспекти, като информацията има за цел единствено да даде основни насоки за юридическите проблеми, които се засягат в рамките на едно дело за развод, но не и да служи като цялостна правна консултация.

Има ли основание за развод? Първата и основна цел в рамките на делата за развод е да бъде направена преценка от съда дали да се допусне развод. За целта страната, която иска развод, следва да докаже причините, обосноваващи необходимостта от прекратяване на брака. Следва да се има предвид, че не е достатъчно желанието на един от съпрузите бракът да се прекрати, а е необходимо да бъде доказано „дълбоко и непоправимо разстройство на брака”, което е основанието за развод в нашия закон. Това е така поради причината, че бракът и семейството се ползват със закрила от държавата и обществото, което е и един от основните законоустановени принципи, уреждащи семейните отношения. Важно е да се отблележи, че ако разводът е по взаимно съгласие на съпрузите, то причините за него не се разглеждат от съда и не се налага доказването на разстройството на брака.

Чия е вината за развода? Когато допусне прекратяване на брака, съдът може да се произнесе и по въпроса кой е виновен за това. Особеното е, че такова произнасяне се прави единствено когато някой от съпрузите изрично го поиска. Виновният съпруг може да претърпи някои негативи, като заплащане разноските по делото, невъзможността да търси издръжка за себе си и евентуалната невъзможност да ползва семейното жилище при някои хипотези (но не във всички случаи).

Родителски права и местоживеене на децата. Безспорно един от най-важните въпроси, които се разглеждат в делата за развод, е кой ще упражнява родителските права за ненавършилите пълнолетие деца. В тези случаи съдът следва да направи преценка, която се основава на защита интересите на децата. За целта се вземат предвид фактори, като родителски капацитет на всеки от родителите, емоционалната връзка на децата с всеки от тях, грижите, полагани за децата до момента, условията за живот, които предлагат родителите и много други. Всеки казус е със самостоятелно значение и следователно преценката на съда е строго индивидуална.

Издръжка на децата. Родителят, който не упражнява родителските права, следва да заплаща издръжка за своите деца. Размерът на издръжката е строго индивидуален, но не може да бъде по-малък от минималния законоустановен такъв. Повече информация по въпроса можете да намерите в статията Минимална издръжка на дете – какво трябва да знаем?

Лични контакти с другия родител. Родителят, който не упражнява родителските права, ще има периоди, през които ще може да осъществява контакти със своите деца по време и начин, съобразен с конкретната фактическа обстановка. Този режим е индивидуален и следва да дава възможност на родителя и на детето да прекарват достатъчно време заедно и да не се загуби емоционалната връзка между тях.

Ползването на семейното жилище. В нашия закон семейното жилище е правно регламентиран термин, според който то е жилището, обитавано от двамата съпрузи и от техните ненавършили пълнолетие деца. Законът дава няколко възможности за предоставяне ползването му на единия от съпрузите, като те зависят от жилищната нужда, собствеността на имота, упражняването на родителските права и други.

Фамилно име на съпругата след прекратяване на брака. Според сега действащия закон, преценката дали съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име или да запази брачната си фамилия, е изцяло нейна. Настоящата законова уредба се различава от предходната такава, когато се изискваше съгласието на съпруга за да може съпругата да продължи да носи фамилното му име и след прекратяване на брака. Към настоящия момент съпругата има право на избор по отношение на фамилията, която ще носи след прекратяването на брака.

Публикувано на

Минимална издръжка на дете – какво трябва да знаем?

минимална издръжка на дете

Адвокат Надежда Петкова

Какъв е размерът на минималната издръжка за страната? Минималната издръжка за едно дете, според нашия закон, е една четвърт от размера минималната работна заплата за страната. Това означава, че издръжката не може да бъде определена в размер по-малък от посочения без значение дали дължащия издръжка родител има доход и какъв е той.

Променя ли се автоматично размера на издръжката, когато размерът на минималната работна заплата за страната бъде променен? Отговорът в този случай е „не”. Законна издръжка на дете може да бъде определена само със съдебно решение, следователно всяка промяна на размера на издръжката се прави чрез завеждане на ново дело пред съда.

Какви документи са необходими за завеждане на дело за издръжка? В общия случай е необходимо да се представи пред съда удостоверението за раждане на детето, за което се иска издръжка. В случай, че издръжката се иска в рамките на дело за развод, то следва да се представи и удостоверението за граждански брак. Ако се иска промяна на вече присъдена издръжка, то тогава се представя предходното съдебно решение. Допълнително биха могли да се представят още документи във връзка с искания размер издръжка. Те ще бъдат определени от Вашия адвокат, тъй като всяко дело е самостоятелно и необходимите доказателства за него се определят индивидуално.

Как може да бъде определен размер на издръжката, по-висок от минималния? По-високият размер издръжка на дете се определя индивидуално, като се вземат предвид нуждите на детето и възможностите на родителя, който ще я заплаща. Подробностите следва да бъдат обсъдени с Вашия адвокат, който ще изготви индивидуален за Вас подход и подготовка на книжата за делото.

Докога се дължи присъдената за малолетно или непълнолетно дете издръжка? Така определената издръжка се дължи от родителя до навършване пълнолетие на детето.

Може ли да бъде присъдена издръжка на дете и след навършване на пълнолетие? Да, такава издръжка може да се иска и от пълнолетно дете, ако то учи редовно в средно или висше учебно заведение за определен срок. Тук особеното е, че отново следва да се заведе ново дело, тъй като основанията за получаване на такава издръжка са различни от тези за малолетно и непълнолетно дете.